Пролетта
Пролетта
Тя изгря под облаци в небето -
лъч надежда в златния триптих.
С дъх на лято, слънце във сърцето,
изтръгна мрака в светлия си стих.
За миг дари усмивки на лицата
и думи - огън в топлия олтар.
Събуди с песен стана на съдбата,
изплел в света най-приказния дар.
Тя целуна птиците в безкрая -
на своя бяг най- смелата мечта.
Разля лъчи в небето, за да грее
с нов трепет, грейна пламъкът в свещта.
Погали с топла вяра сетивата -
най-важен миг на своя кръговрат.
Дари с надежда зрънцето в земята
стар призив в свят красив и вечно млад.
С нов порив своя танц да изживее
в заряда на любов и красота.
Нов смисъл в битието ни да влее
вълшебницата мила - пролетта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени
