Пролетта ни е награда
Стаила дъх в очакване, поглеждам телефона -
да звънне и да чуя нежния ти глас,
тихо да прошепнеш: "Искам да те имам",
да отговоря: "Силно те желая аз..."
И любовта ни пак по жиците потича -
като игриви, слънчеви лъчи,
които бурите ще искат да изтрият,
но огненият диск не ще им позволи.
Сърцето и живота си делях на две
и чаках половинките да се открият.
С оковите разпъвах другите мъже,
а исках щастието с тебе да отпия.
И дойде време - пред мен се появи
с усмивка лъчезарна, с обичта си.
А колко търсех тези две ръце,
с тях да ме притиснеш до гръдта си.
На топло приютена, в теб заспивам,
а облаците галят ме с криле.
Потъвам във света им чудотворен,
да ме събудят, зная, ще ги спреш.
Защото след житейските си зими -
обрулени и двама от студени ветрове,
ще носим пролет във косите си,
като награда... Щастлива съм със теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
