Пролетта ни е награда
Стаила дъх в очакване, поглеждам телефона -
да звънне и да чуя нежния ти глас,
тихо да прошепнеш: "Искам да те имам",
да отговоря: "Силно те желая аз..."
И любовта ни пак по жиците потича -
като игриви, слънчеви лъчи,
които бурите ще искат да изтрият,
но огненият диск не ще им позволи.
Сърцето и живота си делях на две
и чаках половинките да се открият.
С оковите разпъвах другите мъже,
а исках щастието с тебе да отпия.
И дойде време - пред мен се появи
с усмивка лъчезарна, с обичта си.
А колко търсех тези две ръце,
с тях да ме притиснеш до гръдта си.
На топло приютена, в теб заспивам,
а облаците галят ме с криле.
Потъвам във света им чудотворен,
да ме събудят, зная, ще ги спреш.
Защото след житейските си зими -
обрулени и двама от студени ветрове,
ще носим пролет във косите си,
като награда... Щастлива съм със теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
