"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс

Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, розова, почти невидима.
Навярно за това си мълчалива
и винаги ухаеш на роса.
Навярно за това усмивката ти е ефирна,
но хладна като сутрешния дъжд.
И как отива ти да си унила!

Във всеки твой жест се крие
едно малко разцъфване и
една малка смърт.
И точно като пролетта през март
идваш и си отиваш,
когато пожелаеш...