7 апр. 2013 г., 10:15

Пролетта през март (версия 2)

637 0 2

"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс


Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, бледа и неосезаема.
Навярно за това си мълчалива
и винаги ухаеш на роса.
Навярно за това се усмихваш срамежливо
и кожата ти е с ефирнорозовия цвят
на девствената вишна.
И как отива ти да си унила!

Във всеки твой жест
се крие едно малко разцъфтяване
и една малка смърт, и
никой няма по-нежно докосване
(и по-хладно докосване)
от теб и пролетния дъжд.
И точно като пролетта през март
идваш и си отиваш,
когато пожелаеш...

 

 

// Това е преработена версия на предишно стихотворение. Ще се радвам да чуя мнения дали е по-добро или не от предходния вариант.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кавалер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...