Пролетта през март (версия 2)
"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, бледа и неосезаема.
Навярно за това си мълчалива
и винаги ухаеш на роса.
Навярно за това се усмихваш срамежливо
и кожата ти е с ефирнорозовия цвят
на девствената вишна.
И как отива ти да си унила!
Във всеки твой жест
се крие едно малко разцъфтяване
и една малка смърт, и
никой няма по-нежно докосване
(и по-хладно докосване)
от теб и пролетния дъжд.
И точно като пролетта през март
идваш и си отиваш,
когато пожелаеш...
// Това е преработена версия на предишно стихотворение. Ще се радвам да чуя мнения дали е по-добро или не от предходния вариант.
© Кавалер All rights reserved.
