20 мар. 2008 г., 17:55

... променяме историята

1.4K 0 12

Рим отново ни посреща смаян –

 

ние пак променяме историята.

 

Дните между пръстите нехайно –

 

без отстъпка стичат се поройни.

 

Силни сме във думите изпразнени –

 

от любов. Картина на художник –

 

акварелът не тъжи по плазмата

 

и хербарият е начин на живот.

 

И мечтите – случки са в отвъдното.

 

И разкошът – пост по светски!

 

И тъгата – радост е обърната…

 

Господи, върни ме в детството!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мойра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....