Рим отново ни посреща смаян –
ние пак променяме историята.
Дните между пръстите нехайно –
без отстъпка стичат се поройни.
Силни сме във думите изпразнени –
от любов. Картина на художник –
акварелът не тъжи по плазмата
и хербарият е начин на живот.
И мечтите – случки са в отвъдното.
И разкошът – пост по светски!
И тъгата – радост е обърната…
Господи, върни ме в детството!
© Мойра All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
