11 апр. 2007 г., 16:06

ПРОМЯНА

748 0 7
 

Пукнал и треснал, човече проклет,

Че твоите гадости са вече безчет!

Защото ми нарушаваш личните права

И слагаш ограничения на мойта свобода?


Дали не мислиш вече да престанеш

И да се чудиш за какво да ме захванеш?

Всичките ми нерви без жал ги изпи,

Със злобата си, крехкото- здраве разби.


Дойдох при теб здрава, свежа, млада

Във живота- бях твойта награда.

Хареса ме силна, хареса ме властна,

Сега ме направи буква безгласна.


Съобразявах се винаги с твоето мнение,

Но ти ми сложи на всичко ограничение.

Сега не ме искаш, вече ме пъдиш

И стискаш проклетата уста без зъби.


Много обичаше да се смея, да пея,

Сега ме принуждаваш сълзи да лея.

Беше ми обещал всичкото щастие,

Но ми предложи само нещастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце!!!!!!!!!!11
  • "...Хареса ме силна, хареса ме властна,
    Сега ме направи буква безгласна..."

    Никога не давам съвет, но ми се иска да кажа само мнение - за да стане това превръщане, от властна в безгласна, са нужни двама! Нали? Но твоята героиня навярно не знае, че за обратното - трябва само един! И пак ще се превърне във властна! Защото нейният "човек" нали я харесвал именно властна! Тогава нека се помъчи, доколкото и стигат силите, да се превърне отново в такава! Пожелавам и успех! По-трудно е,но нека да го поиска! Да опита! И ще стане!
    Поздрави!
  • Тъжна си, но се усмихни-нали живота продължава?
    Поздрави!
  • благодаря!
  • Честно казано,не ми харесва замисъла на този стих...Не ме грабва!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...