11.04.2007 г., 16:06

ПРОМЯНА

749 0 7
 

Пукнал и треснал, човече проклет,

Че твоите гадости са вече безчет!

Защото ми нарушаваш личните права

И слагаш ограничения на мойта свобода?


Дали не мислиш вече да престанеш

И да се чудиш за какво да ме захванеш?

Всичките ми нерви без жал ги изпи,

Със злобата си, крехкото- здраве разби.


Дойдох при теб здрава, свежа, млада

Във живота- бях твойта награда.

Хареса ме силна, хареса ме властна,

Сега ме направи буква безгласна.


Съобразявах се винаги с твоето мнение,

Но ти ми сложи на всичко ограничение.

Сега не ме искаш, вече ме пъдиш

И стискаш проклетата уста без зъби.


Много обичаше да се смея, да пея,

Сега ме принуждаваш сълзи да лея.

Беше ми обещал всичкото щастие,

Но ми предложи само нещастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце!!!!!!!!!!11
  • "...Хареса ме силна, хареса ме властна,
    Сега ме направи буква безгласна..."

    Никога не давам съвет, но ми се иска да кажа само мнение - за да стане това превръщане, от властна в безгласна, са нужни двама! Нали? Но твоята героиня навярно не знае, че за обратното - трябва само един! И пак ще се превърне във властна! Защото нейният "човек" нали я харесвал именно властна! Тогава нека се помъчи, доколкото и стигат силите, да се превърне отново в такава! Пожелавам и успех! По-трудно е,но нека да го поиска! Да опита! И ще стане!
    Поздрави!
  • Тъжна си, но се усмихни-нали живота продължава?
    Поздрави!
  • благодаря!
  • Честно казано,не ми харесва замисъла на този стих...Не ме грабва!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...