Apr 11, 2007, 4:06 PM

ПРОМЯНА 

  Poetry
617 0 7
 

Пукнал и треснал, човече проклет,

Че твоите гадости са вече безчет!

Защото ми нарушаваш личните права

И слагаш ограничения на мойта свобода?


Дали не мислиш вече да престанеш

И да се чудиш за какво да ме захванеш?

Всичките ми нерви без жал ги изпи,

Със злобата си, крехкото- здраве разби.


Дойдох при теб здрава, свежа, млада

Във живота- бях твойта награда.

Хареса ме силна, хареса ме властна,

Сега ме направи буква безгласна.


Съобразявах се винаги с твоето мнение,

Но ти ми сложи на всичко ограничение.

Сега не ме искаш, вече ме пъдиш

И стискаш проклетата уста без зъби.


Много обичаше да се смея, да пея,

Сега ме принуждаваш сълзи да лея.

Беше ми обещал всичкото щастие,

Но ми предложи само нещастие.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви от сърце!!!!!!!!!!11
  • "...Хареса ме силна, хареса ме властна,
    Сега ме направи буква безгласна..."

    Никога не давам съвет, но ми се иска да кажа само мнение - за да стане това превръщане, от властна в безгласна, са нужни двама! Нали? Но твоята героиня навярно не знае, че за обратното - трябва само един! И пак ще се превърне във властна! Защото нейният "човек" нали я харесвал именно властна! Тогава нека се помъчи, доколкото и стигат силите, да се превърне отново в такава! Пожелавам и успех! По-трудно е,но нека да го поиска! Да опита! И ще стане!
    Поздрави!
  • Тъжна си, но се усмихни-нали живота продължава?
    Поздрави!
  • благодаря!
  • Честно казано,не ми харесва замисъла на този стих...Не ме грабва!
  • Като цяло е чудесно,но (ако трябва да бъда до край откровена с Вас )заглавието някак си не ми се вързва,нещо се изплъзва.
  • Живота дава и втори шанс!
    А първият нека си върви
Random works
: ??:??