Пукнал и треснал, човече проклет,
Че твоите гадости са вече безчет!
Защото ми нарушаваш личните права
И слагаш ограничения на мойта свобода?
Дали не мислиш вече да престанеш
И да се чудиш за какво да ме захванеш?
Всичките ми нерви без жал ги изпи,
Със злобата си, крехкото- здраве разби.
Дойдох при теб здрава, свежа, млада
Във живота- бях твойта награда.
Хареса ме силна, хареса ме властна,
Сега ме направи буква безгласна.
Съобразявах се винаги с твоето мнение,
Но ти ми сложи на всичко ограничение.
Сега не ме искаш, вече ме пъдиш
И стискаш проклетата уста без зъби.
Много обичаше да се смея, да пея,
Сега ме принуждаваш сълзи да лея.
Беше ми обещал всичкото щастие,
Но ми предложи само нещастие.
© Нели All rights reserved.