1 мая 2007 г., 21:46

Промяна

885 0 2
 

Силно да грее нека

надеждата по стръмната пътека,

с лъчите светли да ни топли пак

и да изгони надалеч зловещия мрак.

 

Слънце на радостта да ни озари

и никога да не сме сами.

Животът по-силно от огън да гори

и всичко отново да разцъфти.

 

Звездиците, във вихрен танц през нощта,

да не изгаснат като свещта.

Нека по-ярко и силно да светят,

редом до Луната да пеят.

 

А ти, небе, по-ведро сега!

Идва пролетта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Сергеевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...