1.05.2007 г., 21:46

Промяна

884 0 2
 

Силно да грее нека

надеждата по стръмната пътека,

с лъчите светли да ни топли пак

и да изгони надалеч зловещия мрак.

 

Слънце на радостта да ни озари

и никога да не сме сами.

Животът по-силно от огън да гори

и всичко отново да разцъфти.

 

Звездиците, във вихрен танц през нощта,

да не изгаснат като свещта.

Нека по-ярко и силно да светят,

редом до Луната да пеят.

 

А ти, небе, по-ведро сега!

Идва пролетта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Сергеевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...