25 мая 2006 г., 14:07

Промяна

990 0 8
Когато сме готови за промяна
тя идва и не чака да я търсим.

В уюта на измамно равновесие
приспиващо е дълго да се люшкаме.

Най-трудно е да хвърлиш стари дрехи
с които тъй си свикнал, вече вехти...

И щом измъкнем се от старите си кожи,
по-нови истини ще носим в полети -

до по-високи орбити,
но с мисълта за своите корени...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • опс! а къде е стиха?
  • Много хубаво! 6
  • Аз само тъй го казах ..за ритъма,Доличка
  • Благодаря ви, поправих го, Веси. Стана: "Когато сме готови за промяна
    тя идва и не чака да я търсим." Ударението беше проблема всъщност.
  • Пак си великолепна,Доли!
    ............
    Когато сме готови за промяна
    тя идва, без да чака да я търсим.

    Това си го харесах.
    Но втория ред няма ли да е по-добре така:
    тя идва - не чака да я търсим...Ти си знаеш

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...