May 25, 2006, 2:07 PM

Промяна

  Poetry
987 0 8
Когато сме готови за промяна
тя идва и не чака да я търсим.

В уюта на измамно равновесие
приспиващо е дълго да се люшкаме.

Най-трудно е да хвърлиш стари дрехи
с които тъй си свикнал, вече вехти...

И щом измъкнем се от старите си кожи,
по-нови истини ще носим в полети -

до по-високи орбити,
но с мисълта за своите корени...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

  • опс! а къде е стиха?
  • Много хубаво! 6
  • Аз само тъй го казах ..за ритъма,Доличка
  • Благодаря ви, поправих го, Веси. Стана: "Когато сме готови за промяна
    тя идва и не чака да я търсим." Ударението беше проблема всъщност.
  • Пак си великолепна,Доли!
    ............
    Когато сме готови за промяна
    тя идва, без да чака да я търсим.

    Това си го харесах.
    Но втория ред няма ли да е по-добре така:
    тя идва - не чака да я търсим...Ти си знаеш

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...