18 февр. 2017 г., 16:29

Промяната

505 1 0


 

Объркан, шумен, страшен,  

плашещ е отвънка животът.

Откога  ли светът в тишината

на звездите не се е потапял?

 

Долита ехо от звън на кинжали.

Колко ли века дула са гърмeли?

Колко светли умове са живели!

В пръстта гният велики идеали.

 

Животът днес е уж по-удобен,   

но е и зловещо непредсказуем.

Не, не е днес по-човечен светът,

брат за брата все още е враг зъл.

 

Нещо ни липсва, нещо отнемаме,

все за нещо на съседа завиждаме. 

За да си зъл, притворен, завистлив,

не е нужна чест, а ум и нрав гневлив.

 

Доброто в бразда от болка се посява,

пои се, огрява се с любов търпелива.

Не зная дали нещо да променя мога

освен смирено да извися волята своя?

 

Самадхи

18. 02. 2017 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...