Объркан, шумен, страшен,  

плашещ е отвънка животът.

Откога  ли светът в тишината

на звездите не се е потапял?

Долита ехо от звън на кинжали.

Колко ли века дула са гърмeли?

Колко светли умове са живели!

В пръстта гният велики идеали.

Животът днес е уж по-удобен,   

но е и зловещо непредсказуем.

Не, не е днес по-човечен светът,

брат за брата все още е враг зъл.

Нещо ни липсва, нещо отнемаме,

все за нещо на съседа завиждаме. 

За да си зъл, притворен, завистлив,

не е нужна чест, а ум и нрав гневлив.

Доброто в бразда от болка се посява,

пои се, огрява се с любов търпелива.

Не зная дали нещо да променя мога

освен смирено да извися волята своя?

Самадхи

18. 02. 2017 г.