Четири
намерих те
но ти не беше вече
изплаках сърце
нозе покосих
ласките спомних
цветята
намерих те
но ти не беше вече
събудих се
остава ден докато дойдеш
мечтите са част
от надеждата плаха
спомних си вярата в теб
копнееща в мен
за нас беше свята
намерих те
но ти не беше вече
съща
как ще помилвам
с устни очите ти
ръчичка отрудена
за мен на принцеса
безмълвен ще гледам
лице съкровено
но в орисията наша
ще страдам за теб
дори когато си тука
намерих те
но ти не беше вече
моя
спомних си четири дена
за които се борих
да си при мен
да не тръгваш
отново
и пак
тук бяха срещите само
заради детето невинно
животът течеше
когато си тук
защото четири дена
животът ни щеше
да бъде по дълъг
намерих те
ти беше жива
намерих те
но аз умрях
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены
