7 июн. 2022 г., 19:30

Четири

1.1K 1 0

 

намерих те

но ти не беше вече

 

изплаках сърце

нозе покосих

ласките спомних

цветята

 

намерих те

но ти не беше вече

 

събудих се

остава ден докато дойдеш

мечтите са част

от надеждата плаха

спомних си вярата в теб

копнееща в мен

за нас беше свята

 

намерих те

но ти не беше вече

съща

 

как ще помилвам

с устни очите ти

ръчичка отрудена

за мен на принцеса

безмълвен ще гледам

лице съкровено

но в орисията наша

ще страдам за теб

дори когато си тука

 

намерих те

но ти не беше вече

моя

 

спомних си четири дена

за които се борих

да си при мен

да не тръгваш

отново

и пак

 

тук бяха срещите само

заради детето невинно

животът течеше

когато си тук

защото четири дена

животът ни щеше

да бъде по дълъг

 

намерих те

ти беше жива

намерих те

но аз умрях

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...