smile (Ана)
60 132
5 февр. 2006 г., 23:03

Пронизвай ме, ветре 

  Поэзия
820 0 5
Пак прониза ме, ветре, със свойте стрели,
останах без дъх и с душа оголяла.
Изпих те от устните си...небето кърви,
че отне ми мечтата последна, макар остаряла.

Бъди ми кръст, съдба и пътека,
да бродя из чужди души,
не ми е нужна ни топла ръка, ни утеха,
веч никой за мен не тъжи.

Уморих се от влакове празни и сиви,
уморих се от полети с бледо хвърчило...
не сънувам конете с вълшебните гриви,
само следвам очите си, които бягат от моето минало.

След мен ще останат навярно следи,
но водата пясъка бързо отмива.
Пронизвай ме, ветре, нека боли -
така ще знам, че още съм жива...

© Ана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих!Поздрав!6!
  • благодаря ви на всички
  • След мен ще останат навярно следи,
    но водата пясъка бързо отмива.
    Пронизвай ме, ветре, нека боли -
    така ще знам, че още съм жива...

    Вятърът-и аз често пиша за него.Много е добро написаното тук поне за мен,поздравления!!!
  • Толкова истинско и с чувство, отдавна не бях чела нещо което да ме впечатли и заинтригува .
  • Уморих се от влакове празни и сиви,
    уморих се от полети с бледо хвърчило...
    не сънувам конете с вълшебните гриви,
    само следвам очите си, които бягат от моето минало....много ми харесва!Поздрави
Предложения
: ??:??