Пронизвай ме, ветре
Пак прониза ме, ветре, със свойте стрели,
останах без дъх и с душа оголяла.
Изпих те от устните си...небето кърви,
че отне ми мечтата последна, макар остаряла.
Бъди ми кръст, съдба и пътека,
да бродя из чужди души,
не ми е нужна ни топла ръка, ни утеха,
веч никой за мен не тъжи.
Уморих се от влакове празни и сиви,
уморих се от полети с бледо хвърчило...
не сънувам конете с вълшебните гриви,
само следвам очите си, които бягат от моето минало.
След мен ще останат навярно следи,
но водата пясъка бързо отмива.
Пронизвай ме, ветре, нека боли -
така ще знам, че още съм жива...
останах без дъх и с душа оголяла.
Изпих те от устните си...небето кърви,
че отне ми мечтата последна, макар остаряла.
Бъди ми кръст, съдба и пътека,
да бродя из чужди души,
не ми е нужна ни топла ръка, ни утеха,
веч никой за мен не тъжи.
Уморих се от влакове празни и сиви,
уморих се от полети с бледо хвърчило...
не сънувам конете с вълшебните гриви,
само следвам очите си, които бягат от моето минало.
След мен ще останат навярно следи,
но водата пясъка бързо отмива.
Пронизвай ме, ветре, нека боли -
така ще знам, че още съм жива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Все права защищены
