на Теодора
„ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”
След следващия дом ще се изгубя.
Ще падна от душата си – скала
назъбена от нямане и грубост.
Ще падам дълго в меката мъгла.
Късметът ми оказа се квартира,
по́ временна от всички времена.
След всяка хлопната врата умирах,
в ръката си с багаж от тишина.
Научих се – до днес не се привързвам
към хора, вещи и какво било. ...