Anita765 (Ани Монева)
297 11768
10.11.2018 г., 21:36 ч.

Пропадане 

  Поезия » Друга
755 7 6

                     на Теодора

                    „ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”

 

 

След следващия дом ще се изгубя.

Ще падна от душата си – скала

назъбена от нямане и грубост.

Ще падам дълго в меката мъгла.

 

Късметът ми оказа се квартира,

по́ временна от всички времена.

След всяка хлопната врата умирах,

в ръката си с багаж от тишина.

 

Научих се – до днес не се привързвам

към хора, вещи и какво било.

Сърцето ми е без икони църква,

познало само твърдото легло.

 

И смътно помня думичките: мама,

приятел, татко, брат или сестра.

Зачеркнах ги. Тежаха както камък,

но още, че ги нямам имам страх.

 

Не знаете, не знаете какво е,

в рояците от хора да си сам.

Не казвайте: "Мъглата е усое.",

в очите ми е бяла. Скачам там.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Изповядана близост...
  • Прегръщам те!
  • Адмирации за великолепното стихотворение, Ани!
  • И на мен ми харесва стихотворението,макар да ми навява тъжни мисли. Поздрави!
  • Стилно и образно! За мен...трябва да попадне в Избрани! "по-временна" не трябва ли да е с дефис? Само последното изречение "Скачам там" ме смущава малко(смислово). Звучи сякаш си търсила вариант за финала и компромисно си го оставила... Може и да греша. Стихът е много добър!
Предложения
: ??:??