Пропилян живот

26 апр. 2004 г., 20:27

Поэзия

1437 0 1

Онази вечер ти
остави я сама
във една тъма
да проклина горчивата съдба.

Тя стоеше и гледаше една звезда
една звезда която ражда топлина
сега тя гледа към същата звезда
която вече не излъчва топлина.

Във очите и аз не виждам
онази светлина която озаряваше нощта.
Сега седи подпряла се на прага
и не отделя поглед от звездата която навремето избяга.

Защо е толкоз тъжна?
Защо няма го пламъка на любовта?
Нима не проумя че
той умря и остави я сама.

Тя седи от толкова години
и чака го да дойде
но уви той остави я преди години
и чака я да долети.

Не разбра ли?Няма смисъл да стоиш
потънала във мъка и да пропиляваш оставащите дни.
Стани и не плачи за отминалите дни.

Животът е един!
Идва и отлита,
никого не пита.

Затова стани
и смисълът му намери.
Стани и се усмихни
и животът не хаби!

Пропилян живот

Свързани произведения

Комментарии

Предложения