24 янв. 2021 г., 18:05
Прошепнато
Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш,
в окъсана дреха себе си съдя.
Нахлуваш в съня ми,
като свещичка без пламък,
да разпалваш отново жарава.
Светът ми е малък,
издигнат от пясък и камък,
потънал в нищото до забрава. ...
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш,
в окъсана дреха себе си съдя.
Нахлуваш в съня ми,
като свещичка без пламък,
да разпалваш отново жарава.
Светът ми е малък,
издигнат от пясък и камък,
потънал в нищото до забрава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
