Прошепнато
Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш,
в окъсана дреха себе си съдя.
Нахлуваш в съня ми,
като свещичка без пламък,
да разпалваш отново жарава.
Светът ми е малък,
издигнат от пясък и камък,
потънал в нищото до забрава.
В небето тихо поглеждаш,
с надеждата там да ме има.
То ми даде криле, да политна…
От мен студът премахни́,
тази смразяваща зима…
в ръцете ти, слънчоглед да поникна.
До сърцето ми спри се!
На мига ще прогледнеш!
Пак съм изгубена, намери ме!
С небесни криле,
до теб приземена, прошепвам…
Аз съм всичкото. Просто вземи ме!
