Прошепнато
Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш,
в окъсана дреха себе си съдя.
Нахлуваш в съня ми,
като свещичка без пламък,
да разпалваш отново жарава.
Светът ми е малък,
издигнат от пясък и камък,
потънал в нищото до забрава.
В небето тихо поглеждаш,
с надеждата там да ме има.
То ми даде криле, да политна…
От мен студът премахни́,
тази смразяваща зима…
в ръцете ти, слънчоглед да поникна.
До сърцето ми спри се!
На мига ще прогледнеш!
Пак съм изгубена, намери ме!
С небесни криле,
до теб приземена, прошепвам…
Аз съм всичкото. Просто вземи ме!
Свързани произведения
Comments
-
Димитър, радвам се, че си направил една малка разходка из страничката ми и си ми оставил, толкова положителни и хубави коментари! Благодаря ти!
-
Когато две души се докоснат, те остават свързани не само цял живот, но и във вечността.
-
Благодаря ти, Георги! Радвам ме факта, че се отбиваш при мен!
-
Много приятно.
-
Благодаря ти, Ангелина! Радвам се, че съм предизвикала в теб нежни усещания!
Миг, явно много ти е харесало стихчето ми, щом отново се връщаш и коментираш за втори път! Благодаря и за в любими, усмихна ме -
Обичаща жена - радваща творба!
-
“в ръцете ти, слънчоглед да поникна.” !!!!!!
Скити, толкова е затрогващо това изстрадано прошепване! Дълбоко ме развълнува! Адмирации! -
Миг31,Ив, благодаря ви, момчета!
Щураче, изслушах с удоволствие! Благодаря ти, за музикалният поздрав!
Стойчо, радвам се, че си тук!
Деа, Валентин, не предполагах, че звучи песенно. Благодаря ви, за милите думи! -
Прилича ми на песен. Красива песен.
-
Хубаво е!
-
https://www.youtube.com/watch?v=_CI7Fo4p0v8
I Will Find You -
Само безусловно е възможмо......... да се обича Скитница!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
