15 нояб. 2014 г., 17:45

Прошепнато

1.2K 2 6

Да можех да идвам поне във съня ти.

Когато в прозорците спи ранина,

когато прокрадва се тихо денят ти

и птици се съмват сред дрезгавина...

Когато унесен си най-надълбоко

и медено клепки упойва сънят...

На топченце в теб да се свивам, на кротко,

невидимо орехче от топлина.


Да можех поне във съня ти да идвам,

поне призори, в най-сладкия сън...

За да ти нашепвам, че мене ме има,

макар, че наяве... с тебе не съм.

 

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...