15.11.2014 г., 17:45 ч.

Прошепнато 

  Поезия
766 2 6

Да можех да идвам поне във съня ти.

Когато в прозорците спи ранина,

когато прокрадва се тихо денят ти

и птици се съмват сред дрезгавина...

Когато унесен си най-надълбоко

и медено клепки упойва сънят...

На топченце в теб да се свивам, на кротко,

невидимо орехче от топлина.


Да можех поне във съня ти да идвам,

поне призори, в най-сладкия сън...

За да ти нашепвам, че мене ме има,

макар, че наяве... с тебе не съм.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??