Да можех да идвам поне във съня ти.
Когато в прозорците спи ранина,
когато прокрадва се тихо денят ти
и птици се съмват сред дрезгавина...
Когато унесен си най-надълбоко
и медено клепки упойва сънят...
На топченце в теб да се свивам, на кротко,
невидимо орехче от топлина.
Да можех поне във съня ти да идвам,
поне призори, в най-сладкия сън...
За да ти нашепвам, че мене ме има,
макар, че наяве... с тебе не съм.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени