Nov 15, 2014, 5:45 PM

Прошепнато

  Poetry
1.2K 2 6

Да можех да идвам поне във съня ти.

Когато в прозорците спи ранина,

когато прокрадва се тихо денят ти

и птици се съмват сред дрезгавина...

Когато унесен си най-надълбоко

и медено клепки упойва сънят...

На топченце в теб да се свивам, на кротко,

невидимо орехче от топлина.


Да можех поне във съня ти да идвам,

поне призори, в най-сладкия сън...

За да ти нашепвам, че мене ме има,

макар, че наяве... с тебе не съм.

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...