Прошепнато на ухо. Рокля на макове
По роклята ми лятна
една въздишка страстна
раздвижва макове свенливи със ръка.
Полюшва се полата,
долавям аромата
на ветивер, кубински пури и беля.
А в ниския регистър
гласът му трепва с ритъм
на знойна лудост и испанско болеро.
Живее в него хищник
и сякаш, че ме вдишва –
дълбоко в мен се буди женското ядро.
Съдбата е кокетка
и ето, в крайна сметка
като във дрезгав от цигарите шансон
потрепнах със ресници,
а всъщност съм лъвица
и го докарвам, предполагам, на фасон.
Усмихва се лениво
у него се разлива,
със смътното усещане за соаре,
предчувствие нахално.
– Мадам… евентуално…
а може би дори ще ви чета Бодлер.
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
