Прошка

6 янв. 2010 г., 16:51

Поэзия

765 0 3

Прошка

посветено

В някоя есенна нощ, или зимна,

или може би пролетна,

ти ще дойдеш пред вратата ми -

когато си най-самотен.

Аз ще чакам, може би с години

и ще искам да дочуя стъпките ти,

а сърцето ми ще бъде мъртво.

И когато все пак се изправиш пред вратата ми

в някоя есенна нощ, или зимна, или може би пролетна,

когато си най-самотен, някога -

ще протегна ръка.

Но не за да ти отворя,

а за да ти простя и да си взема сбогом завинаги.

boxitiger (Димитър Иванов)

2010-02-01T20:07:08+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

2010-01-06T19:25:56+02:00

Много силно!Хареса ми и ме натъжи!
vvvictor (Виктор Горов)

2010-01-06T17:11:42+02:00

Трябва да ги има - и прошката и сбогуването...Хареса ми!