Прошка
Прошка
посветено
В някоя есенна нощ, или зимна,
или може би пролетна,
ти ще дойдеш пред вратата ми -
когато си най-самотен.
Аз ще чакам, може би с години
и ще искам да дочуя стъпките ти,
а сърцето ми ще бъде мъртво.
И когато все пак се изправиш пред вратата ми
в някоя есенна нощ, или зимна, или може би пролетна,
когато си най-самотен, някога -
ще протегна ръка.
Но не за да ти отворя,
а за да ти простя и да си взема сбогом завинаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Муладжикова Всички права запазени
