Прошка
посветено
В някоя есенна нощ, или зимна,
или може би пролетна,
ти ще дойдеш пред вратата ми -
когато си най-самотен.
Аз ще чакам, може би с години
и ще искам да дочуя стъпките ти,
а сърцето ми ще бъде мъртво.
И когато все пак се изправиш пред вратата ми
в някоя есенна нощ, или зимна, или може би пролетна,
когато си най-самотен, някога -
ще протегна ръка.
Но не за да ти отворя,
а за да ти простя и да си взема сбогом завинаги.
© Мария Муладжикова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
