10 авг. 2017 г., 19:35

Прошка

698 1 0

 

 

Не е голяма работа – препятствие.

Словесен рубикон и си готов

далеч да стигнеш, върхове незнайни,

да се посрещнеш като бог.

 

Безсънно до тогава си осъмвал,

броил до изнемога вълци и овци,

намърдани в нивата ти тайна,

плетат венеца трънен от лъжи.

 

Задружно, с обща цел, нахъсани.

Да беше ги съзрял за миг Езоп,

запалил би на клада всички книги

и басни за щастлив живот.

 

Как да простя, защо обръгна

душата на възторг и на позор?

На четири крака думата е слаба,

заключена в словесния трезор.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...