2 мар. 2020 г., 02:00  

Прошка

864 0 0

Смешно е да се правя на поет.
Това което искам да изкажа 
е невъзможно да бъде вмъкнато в куплет.

 

Толкова дълго те обичах,
че забравих какво е да си свободна,
да тичаш из безкрайни тревисти поля.

 

Посоките сама да избираш,
без да се ограничаваш с нечия правота.
Да си свободна, усмихната и най-вече щастлива!


Да не се съобразяваш, дори да не знаеш
какво означават граници и правила, 
а просто да бъдеш там където поискаш.

 

Прости ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Èдин Гравън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...