2.03.2020 г., 2:00  

Прошка

860 0 0

Смешно е да се правя на поет.
Това което искам да изкажа 
е невъзможно да бъде вмъкнато в куплет.

 

Толкова дълго те обичах,
че забравих какво е да си свободна,
да тичаш из безкрайни тревисти поля.

 

Посоките сама да избираш,
без да се ограничаваш с нечия правота.
Да си свободна, усмихната и най-вече щастлива!


Да не се съобразяваш, дори да не знаеш
какво означават граници и правила, 
а просто да бъдеш там където поискаш.

 

Прости ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Èдин Гравън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...