Mar 2, 2020, 2:00 AM  

Прошка

  Poetry
861 0 0

Смешно е да се правя на поет.
Това което искам да изкажа 
е невъзможно да бъде вмъкнато в куплет.

 

Толкова дълго те обичах,
че забравих какво е да си свободна,
да тичаш из безкрайни тревисти поля.

 

Посоките сама да избираш,
без да се ограничаваш с нечия правота.
Да си свободна, усмихната и най-вече щастлива!


Да не се съобразяваш, дори да не знаеш
какво означават граници и правила, 
а просто да бъдеш там където поискаш.

 

Прости ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Èдин Гравън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...