6 окт. 2012 г., 16:04  

Прошка

981 0 1

Отиваш си, отивам аз,
любовта сляпа бе за нас.
Разбирам те, и аз сгреших,
обичахме се с вкус парлив.
Говориш на различен език,
но не е френски, нито Visual basic.
Прости ми за незрелостта,
че нямаше ме да те утеша.
Косата-слънце
няма да забравя,
ни очите-езера.
Пътеводната звезда ми беше,
научих толкова неща.
Недей тъжи, аз радвам се за теб,
че имаш сили да вървиш напред.
Винаги ще те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...