Oct 6, 2012, 4:04 PM  

Прошка

  Poetry » Love
977 0 1

Отиваш си, отивам аз,
любовта сляпа бе за нас.
Разбирам те, и аз сгреших,
обичахме се с вкус парлив.
Говориш на различен език,
но не е френски, нито Visual basic.
Прости ми за незрелостта,
че нямаше ме да те утеша.
Косата-слънце
няма да забравя,
ни очите-езера.
Пътеводната звезда ми беше,
научих толкова неща.
Недей тъжи, аз радвам се за теб,
че имаш сили да вървиш напред.
Винаги ще те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...