Казват, да се довериш,

е богатство на душата.

Казват, да простиш,

е божествена позлата.

Как да разбера

кога си заслужава

всичко да простя,

без да съжалявам?

Как да видя там -

в злото тържествуващо,

нещичко добро,

за да му се любувам?

Как да извлека

от пустиня влагата?

Как да отразя

светлина от мрака?

Как ли? Ето как -

пиша и мъдрувам...

и си мисля - някак

ще просъществувам,

щом така и не успях

да намразя никого,

щом така и не презрях

злите и лъжците,

а живеех все

с вярата и със надеждата,

че ще станат те

като мене - нежната

и добрата - чакаща,

да прости на някого,

който всяка грешка

също е прощавал,

който е обичал

като мене всекиго

и летяла е душата му

толкова далече,

та не забелязвал

слабите, измамните -

винаги оставал

странник на земята.

              Прошката, твърдят,

              е върховна мъдрост...

              Всичко ви прощавам -

              сега и за в бъдеще!