ПРОШКА
С толкова грехове и забежки
при тебе се завръщам уморен.
Прости последната ми грешка!
Нали съм винаги в твоя плен?
Годините със дните побеляха.
Бодем с бастуни есени листа.
Покрита с мраз е нашата стряха.
Но горя във огън на страстта…
© Мимо Николов Все права защищены