Днес прошка не можах да си взема,душата така ме боли,за неотдавна минало време,как целувах ръка през сълзи.
И със бяла халва и погача
И смирено до болка сърце,свойте родни почитах и поемах уморени ръце.
Поклон до земи днес ще сторя за всички,които загубих,с благодарност и обич ще моля за прошка,потребност,която възлюбих.
Мой дълг е да оставя заръка на потомците след моето време,че прошката не е поръчка,
Тя е акт на душата и ценност.