21 апр. 2011 г., 12:25

Прошката

1.4K 0 3

Любов, любов, любов...

Със тази дума може би се прекалява,

а просто трябва ний да сме добри

и да можем да си кажем - прости, прости...

 

Прощавайки и пак, и пак,

освобождаваме товара

и можем пак да полетим

в търсене на ново приключение -

с желанието пак да сгрешим.

 

Добрата новина е,

че винаги и във всичко

има промяна, независеща

от нашето настроение.

Действат само енергийни 

Вселенски закони -

и на туй ний благодарим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми мъдростта, която блика от това стихотворение,
    но ще си позволя да изкажа едно мнение.
    Любовта е емоция стабилна
    и толкова силна,
    че Любовта,
    спокойно върви с Прошката ръка за ръка.
    Любовта може да прости Предателство,
    когато не е от зла умисъл, а от неразбиране на обстоятелство.
    Може да прости Измяна,
    ако лутащото се сърце намери път към промяна.
    Може да прости Лъжа,
    ако е от чуство на вина.
    Може да прости Гнева,
    Огорчението,
    Разочарованието,
    Страданието ...
    Може да прости много неща,
    но не и Равнодушието към Хората и Света.

  • Прошката! Най-трудно е да простим на себе си! Хубав стих! Предразполага размишление! Благодаря за удоволствието! Весели Велигденски празници!
  • Хубаво послание!Ние сме песъчинки във вселенския пъзел.Но самочувствието на някои е, че те са основните части.Поздрав за мъдростта!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...