26 мар. 2008 г., 08:02

Прощално

1.1K 0 5

Отвори прозореца и погледни навън,

слънцето преди да е изгряло

и дочуеш ли камбанен звън.

знай, че времето за мен е вече спряло.

 

Аз ще си остана все така,

както на последната ни среща.

Ще те гледам с обич и с тъга,

но от камъка студен отсреща.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Бенджи за коментара
  • Меланхолик не е хубава диагноза, но стиховете са ти много красиви.Чувала съм, че позитивното мислене носи и позитивни емоции...трябва само да повярваш!
  • Идваш с много хубав стих!
    Добре дошъл и успех!
  • благодаря за оценката. Какво да очаквате от меланхолик .
    Иначе любими са ми Пеньо Пенев и Маяковски е и Вапцаров!
  • Вапцаров възкръсна;>

    Amores perros...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...