26 мар. 2008 г., 08:02

Прощално

1.1K 0 5

Отвори прозореца и погледни навън,

слънцето преди да е изгряло

и дочуеш ли камбанен звън.

знай, че времето за мен е вече спряло.

 

Аз ще си остана все така,

както на последната ни среща.

Ще те гледам с обич и с тъга,

но от камъка студен отсреща.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Бенджи за коментара
  • Меланхолик не е хубава диагноза, но стиховете са ти много красиви.Чувала съм, че позитивното мислене носи и позитивни емоции...трябва само да повярваш!
  • Идваш с много хубав стих!
    Добре дошъл и успех!
  • благодаря за оценката. Какво да очаквате от меланхолик .
    Иначе любими са ми Пеньо Пенев и Маяковски е и Вапцаров!
  • Вапцаров възкръсна;>

    Amores perros...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...