26.03.2008 г., 8:02

Прощално

1.1K 0 5

Отвори прозореца и погледни навън,

слънцето преди да е изгряло

и дочуеш ли камбанен звън.

знай, че времето за мен е вече спряло.

 

Аз ще си остана все така,

както на последната ни среща.

Ще те гледам с обич и с тъга,

но от камъка студен отсреща.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Бенджи за коментара
  • Меланхолик не е хубава диагноза, но стиховете са ти много красиви.Чувала съм, че позитивното мислене носи и позитивни емоции...трябва само да повярваш!
  • Идваш с много хубав стих!
    Добре дошъл и успех!
  • благодаря за оценката. Какво да очаквате от меланхолик .
    Иначе любими са ми Пеньо Пенев и Маяковски е и Вапцаров!
  • Вапцаров възкръсна;>

    Amores perros...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...