16 сент. 2009 г., 09:40

Прощално 

  Поэзия » Любовная
689 0 2

И тази вечер погледнах Луната

и я попитах с ръка на сърцето:

Защо такава ми била съдбата

да скитам нейде по небето?

 

Защо в две хубави очи се влюбих аз

и животът ми се промени?

Две хубави очи от топъл мраз

и всичко се измени.

 

Тези очи, тези прекрасни и страстни очи,

светещи нощ и ден като слънчеви лъчи,

осветиха ме те и изгря нощта за мен,

въпреки че беше хубав слънчен ден.

 

В тези очи море бурно се намира

и аз всеки миг в него скитам,

и сърцето ми от кървава болка замира.

Защо, защо? - аз все се питам.

 

Но бурното искрящо море край няма,

властва единствено тя - нощта

и един изход единствен остана,

да си отида неволно от света.

 

Една червена роза изпращам в морето,

роза червена, от кръв и сълзи обляна,

и вълнува се от скръб сърцето,

душата плаче от смъртна рана.

 

Студът ме сковава, текат неудържимо сълзите,

надеждата незнайно изчезна безследно,

изгубиха се завинаги мечтите

и аз целунах морето за последно.

 

Гръмотевична буря се изви в небето,

черна, мрачна и зловеща е нощта

и ураган бушува страстно в сърцето,

и аз се отправям към смъртта...

 

Но розата червена след мен остава в морето

и вечно думи ще нашепва, произлязли от сърцето:

От всички жени ти единствена сърцето ми плени

и дори на оня свят то вечно за теб ще тупти!

 

На гроба ми след време поне ела

с една червена роза във ръка.

Сбогом, моя омайна,

в сърцето те запазвам като вечна тайна!

© Стефан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления !
    Но много тъжно !
    Напред глава вдигни ,
    и ще сбъднеш твоите мечти !
    Успех !
  • "черна, мрачна и зловеща е нощта
    и ураган бушува страстно в сърцето,
    и аз се отправям към смъртта..." - много вдъхновяващо!!!
Предложения
: ??:??