Ела при мен и стига с тези рози,
нека първо ти разкажа, а после аз ще питам.
... подхлъзнах се, паднах в бездна почерняла,
е, беше без да искам и сега не мога да изляза.
Жалко, не успях да хвана ръцете ти,
едва ги виждам, знаеш, при мен е мрак.
Е, разказвай, как е горе всичко?
Имам толкова много въпроси, но малко време ми остава.
Разказвай, обичам да потъвам в думите ти,
поне за миг се пренеса в твоя свят!
Дали е правилно да те търся?
Да те нося в сърцето си?
Ако не е, защо ми липсваш толкова много?
Май отново те прекъснах, съжалявам,
аз те слушам, продължавай,
не спирай да говориш, защото времето напира,
а кога ли ще те видя?
И още нещо, извинявай, че си сам и страдаш,
вярвай, всеки ден те мисля...
... О, значи има друга и си щастлив,
... не... аз се радвам да го чуя...
Трябва да вървя, не искам да видиш, че плача,
а и време няма, секундите изтичат.
Прощавай, моя любов!
© Елена Кирякова Все права защищены