22 мар. 2008 г., 09:14

Прощавай, Корист 

  Поэзия
566 0 7

 

Да те погледна ли в очите, сляпа Корист?
Със риск да ме погубиш и да премълчиш.
Как да се скрия? Ти си неизбежна орис.
Как да говоря? Ти пред смъртните мълчиш.

 

Ще ме ограбиш ли? Аз бедна съм по тъмно.
Ще ме помилваш ли? С изсъхналите си ръце.
А вяра аз ще имам ли? Посегна ли... Прости ми.
Целуна ли те, зная, ще тегля. Без сърце.

 

И ти не чувстваш, Корист. Теб Бог ли те наказа?  
Проклинам пустата ти слепота!
А те, слепците, пеят. Песни за герои!
Къде ти е душата? Къде е мъдростта?!

 

*** 

 


Погуби ли ги, мила?!

Не?!

Завист ги открадна...

Проклета да е пустата съдба.

Е, сбогом, сляпа Корист.

Аз не съм ти вярна.

Прощавай, сляпа жено.

Аз съм със душа!

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??