Прощавай, Корист
Да те погледна ли в очите, сляпа Корист?
Със риск да ме погубиш и да премълчиш.
Как да се скрия? Ти си неизбежна орис.
Как да говоря? Ти пред смъртните мълчиш.
Ще ме ограбиш ли? Аз бедна съм по тъмно.
Ще ме помилваш ли? С изсъхналите си ръце.
А вяра аз ще имам ли? Посегна ли... Прости ми.
Целуна ли те, зная, ще тегля. Без сърце.
И ти не чувстваш, Корист. Теб Бог ли те наказа?
Проклинам пустата ти слепота!
А те, слепците, пеят. Песни за герои!
Къде ти е душата? Къде е мъдростта?!
***
Погуби ли ги, мила?!
Не?!
Завист ги открадна...
Проклета да е пустата съдба.
Е, сбогом, сляпа Корист.
Аз не съм ти вярна.
Прощавай, сляпа жено.
Аз съм със душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
