Прощавай, Корист
Да те погледна ли в очите, сляпа Корист?
Със риск да ме погубиш и да премълчиш.
Как да се скрия? Ти си неизбежна орис.
Как да говоря? Ти пред смъртните мълчиш.
Ще ме ограбиш ли? Аз бедна съм по тъмно.
Ще ме помилваш ли? С изсъхналите си ръце.
А вяра аз ще имам ли? Посегна ли... Прости ми.
Целуна ли те, зная, ще тегля. Без сърце.
И ти не чувстваш, Корист. Теб Бог ли те наказа?
Проклинам пустата ти слепота!
А те, слепците, пеят. Песни за герои!
Къде ти е душата? Къде е мъдростта?!
***
Погуби ли ги, мила?!
Не?!
Завист ги открадна...
Проклета да е пустата съдба.
Е, сбогом, сляпа Корист.
Аз не съм ти вярна.
Прощавай, сляпа жено.
Аз съм със душа!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
