14 дек. 2008 г., 07:24

Прощавайте, спомени

1.2K 0 10

Прощавайте, спомени - чиста роса,

вървете, изгубени с времето...

И оставете ме - плачеща бяла бреза,

 познала на дните си бремето.

 

И оставете ме - черна топола в нощта,

докоснала с клони отвъдното,

обречена вечно да бъде сама

в съдбата си - странно несбъдната.

 

Предадена чайка сред бурно море -

в безбрежие мрачно отровена,

небето погалила с бели криле,

от призрачни сънища гонена.

 

Прощавайте, спомени - тъжна роса

по скръбно увяхнали вишни -

единствена радост за болна душа

от мигове цветни, предишни...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Челебиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...