Прощавайте, спомени
Прощавайте, спомени - чиста роса,
вървете, изгубени с времето...
И оставете ме - плачеща бяла бреза,
познала на дните си бремето.
И оставете ме - черна топола в нощта,
докоснала с клони отвъдното,
обречена вечно да бъде сама
в съдбата си - странно несбъдната.
Предадена чайка сред бурно море -
в безбрежие мрачно отровена,
небето погалила с бели криле,
от призрачни сънища гонена.
Прощавайте, спомени - тъжна роса
по скръбно увяхнали вишни -
единствена радост за болна душа
от мигове цветни, предишни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
